Окей, Владо ме вкара в играта на Еленко с такъмите. Понеже бързам за концерта на Джеймс Блънт, по-долу съм нахвърлила малко снимки и текст, ако някой се интересува. Peace!
1. Обувките ми за танци.
Много стари и много китайски, но не смърдят и имат мека “вафлена” подметка. Възхищавам се на Голямата и Малката Петя, както и на Милен (моите инструктори:), които всеки път са с някакви яки аутфитс я на Nike, я na Adidas, да не говоря за обувките им (разбира се всичко това на техните жестоки тела седи ужасно секси и като в клип на Мадона:). Но аз като цяло не се нося спортно и не бих дала трицифрена сума за кецове или пък за анцуг. Затова съм всеки път с горните патъци и се чувствам добре.
2.Тефтерче Moleskine, “на редове”.
Всъщност трябва отделен пост за Моите Тефтери. Ако имам някаква страст, граничеща с мания, това определено са хубавите бележници. А Moleskine просто са култ. Стремя се да си купувам по едно от всеки град, който съм посетила. За съжаление не ги намерих в Будапеща, а в Париж нямах време да търся. Moleskine са и най-издържливата марка, която съм ползвала досега. Една година търкалях предишния по чанти и раници и нямаше никакви следи от тлен по кориците.
3. Sony Ericsson, мисля че е k800, и някакъв Samsung.
Признавам си, снимах телефоните си, понеже ми се стори, че всеки, описал такъмите си, го е направил. Хаха. Може да изглежда малко груб и тухленски, но SE ми върши чудесна работа. Ползвам го най-вече като mp3 player и за да снимам страници и корици на списания, които снимки после ползвам за screensavers или wallpapers. Прави и готини photobooth style снимки. Samsung-ът го ползвам за личната си sim карта. Много приятели знаят стария ми номер, освен това е толкова гъзарски, че не ми се иска да се отказвам от него. Преди ползвах един дърт SE, но след като го изгубих в Париж, Globul ми се притекоха на помощ с този Samsung за 25 лева.
4. Книги. Много. Край леглото ми.
Имам време за четене само вечер преди да заспя и когато пътувам до Пловдив. Но пък не мога да живея без четене. Затова го правя всяка вечер, освен ако не съм “почерпена” и искам да умра моментално. Струпала съм около 10ина и посягам произволно. Напоследък се задържам доста на Български дневници от граф Робер дьо Бурбулон – благородник от свитата на княз Фердинанд. Доста любопитно четиво.
5. Преса за коса Braun.
Като всяко момиче с къдрава коса, и аз имам кризисни моменти, когато бих дала мило и драго за ПРАВА като праз коса. Не обичам да кеся по фризьорски салони и тази Коледа си купих пресата. Ползвала съм я само един път досега. Ефектът не беше точно каквото очаквах, но съм се въоръжила с търпение и някой ден ще овладея адската машина.
6. Мус на Maybelline
По рождение имам тъмни кръгове под очите, които се усилват, когато не съм си доспала. В случая работа ми върши единствено коректор. Ползвах един на MaxmaraMaxfactor (все тая:), но след като Мира ме отвори за този мус, се родих. Има фина консистенция и няма как да заприличаш на Дракула с него, за разлика от конвенционалните фон дьо тени. На пръв поглед е кремче, но като почнеш да го разнасяш, се превръща в пудра. Абе, тарикатска работа.
7. Хепароид Зентива.
Аз съм от онези хора, които а са се закачили някъде, а им е цъфнала зла синина. На всичкото отгоре през целия летен сезон карам колело, обилно снабдено с остри, груби, гадни израстъци тип педали, които само дебнат да ми се забият някъде. Този мехлем е най-доброто средство против грозните петна, на което съм попадала.
8. Епилатор Braun.
Бойно другарче още от края на гимназиалните ми години. В началото ме болеше, сега изпитвам удоволствие, като го гледам как си върши работата. Малко е шумен, но пък досега не ми е създавал никакви грижи.
9. Сребърна гривна с детайл звезда.
Няма да ме видите без нея. Ако има нещо, без което не излизам това е тази гривна. Семпла и ненатрапчива, позволява ми да я нося по всяко време и във всякакви условия. Подарък от съученик за един рожден ден преди много години. С времето постепенно се е превърнала в част от мен.
Честно казано, трудно ми беше да събера тези предмети, но донякъде ми дойде като облекчение просветлението, че има много, много малко вещи, които са ми ценни (до този момент, мислех, че са повече, хаха).
Хайде, product whores, дайте ми своя списък!