глад.
и бяс.
тръгвам си от апартамента рано сутринта.
предната вечер сме гледали taxi driver, той ме е хранил с лазаня, после ме е избутал от любимото кресло и сме заспали към 4 сутринта.
събуждам се в 8 с ръцете Му около мен.
отварям очи и разбирам, че е било просто сън.
малкият спи на другия край на леглото сред индиговите си чаршафи.
още сънува.
още е в неговото happy place.
но аз съм будна и пак съм тук.
пак трябва да бягам.
от Неговите ръце, от които щом затворя очи не мога да се измъкна.
обличам се бавно, излизам на терасата, слънчева утрин, гледам го, сядам до него, продължавам да се обличам.
той се разбужда, протяга ръка върху бедрата ми.
и той сънува нечие чуждо тяло, от което се опитва да избяга.
в тази малка симпатична стая ние сме като съкилийници/свидетели/съучастници в престъпленията на любовта.
става, сънено включва компютъра и сяда.
прибирам една ябълка в чантата, разсеяна целувка и тръгвам доволна по улицата.
след няколко дни се качвам на мотор за първи път.
в един подлез той натиска газта рязко, душата ми слиза в петите, той си мисли, че ме е страх.
като всички онези женички, сядали преди мен на тази седалка.
всъщност си предствям как литвам от седалката и се размазвам на парчета.
представям си как кръвта ми попива в асфлата, а главата ми с каската тупва на предното стъкло на някоя баничарка.
и ми става леко.
точно както онзи мартенски ден, когато пътувахме за пловдив и ни спряха за превишена скорост.
докато в страничното огледало наблюдавах движенията му на диво животно, приближаващо се към смотаните катаджии, изведнъж в ума ми нахлу друга картина: смъртноуморен тираджия заспива на волана и отнася колата му, мен и всичките ни планове.
възмездието се стоварва и слага край на безумието, което ние нямахме сили да прекратим.

This entry was posted on Friday, July 2nd, 2010 at 4:09 pm and is filed under lifetime. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.