little blue penguins grooving at night

Мъжът има нежна кожа.
Толкова нежна, че все ти се ще да я докоснеш.
Красотата на спящия мъж е трудна за описване на който и да е език.
Мъжкото свирене с уста изобщо не мога да го сравня с нищо.
Топките – това е островът на съкровищата.
Там има едно такова място – направо ти хвръква шапката.
Виждали ли сте някога очите на мастурбиращ мъж?
Сухи сълзи ги изпълват.
Виждали ли сте някога как яде мъжът? Усещам бучка в гърлото от тази гледка.
Обичам, когато гол мъж се реши в банята пред високо цяло огледало.
Сресва назад мокрите си коси.
Това е класа.
Обичам да си слага на страните леко нагарчащ парфюм, а леко да се подсмихва.
Не съм любител на миньорските страдания, но харесвам мъжа с леко замърсено лице.

via ju
———————-
този август ме изпили.
слънцето, питиетата, залезите, литрите изгълтана морска вода, минутите край онзи огромен басейн в планината, мацките по бански, хилядите секунди, в които мислех, че всеки момент ще се удавя, секундите, в които мислех, че главата ми ше се пръсне – от радост, скука, еуфория, досада, красота, умора.
минаха осем месеца.
все още се чувствам като sms, който чака да бъде изпратен.
или като удавник, който не може да си хареса сламка, за която да се вкопчи.
като алиса в дупката, която ту пораства, ту се свива.
като в книга-игра, зациклила на откъс с 4 изхода…

Понякога когато усетиш/преживееш нещо изключително, за момент (или повече) ти се струва, че вече спокойно можеш да умреш, защото си се докоснал до съвършенството. Eаu De Fleurs Lavande на Chloe ме хвърля в подобно настроение всеки път, когато го подуша.

Тя е полякиня и води блога си на полски. Има медено-руса коса и прическа, която ако имах права коса, моментално бих усвоила. Стилът и е готически, момичешки, но винаги свеж, въпреки любимите й тъмни тонове. Enso е единственaта блогърка, която пише на език, който не разбирам и въпреки това следя.

*да се целуваш/щипеш/облизваш ухото/държиш за ръка на обществени места, без да се притесняваш, че “някой” може да ви види
*да заспиш в него без преди това да си слушала как той обяснява по телефона, че е някъде, където не е
*да се събудиш в него без да гледаш часовника
*да гали голите ти крака докато сте най-отпред на светофара
*да пробваш мъжки дрехи пред него и да виждаш възхитената му полуусмивка
*да планирате заедно уикенди, вечери
*да няма нужда да водите разговори на тема кой от двамата рискува повече
*да можеш да го покажеш на всичките си приятели и познати
*да излезеш на светло… да парадираш
*да се усамотите в ъгъла на препълнена зала
*да се целувате демонстративно

юни, Лондон, Рени:
You could say that the woman’s life was made for fantasy.
Al those idle hours, the boring repetitive jobs that her hands do automatically, the endless opportunities to reflect, construct and reconstruct…
In a sense we were born to dream, to stay at home…
It is how most of men dream of us.
Even today’s superwoman who leave the house to go to work has at least as much opportunity for the odd idle fantasy as the man at the next desk (and much more natural talent and practice at it) – the tedious undergorund rides, the dull business conferences, hangover days when you just can’t concentrate on anything except the erotic possibilities of the boss’s moustache, the provocative way the new account executive dresses, last night’s abandoned fuck with Harry, the prospect of tonight’s with George.
The most significant thing I have discovered about my fantasies is that they are far more exciting as fantasies than as reality.
They’re fun to share but once shared , half their magic, their power is gone.
They are sea pebbles upon which the waters have dried.
Is that a mystery?
So we are all…

глад.
и бяс.
тръгвам си от апартамента рано сутринта.
предната вечер сме гледали taxi driver, той ме е хранил с лазаня, после ме е избутал от любимото кресло и сме заспали към 4 сутринта.
събуждам се в 8 с ръцете Му около мен.
отварям очи и разбирам, че е било просто сън.
малкият спи на другия край на леглото сред индиговите си чаршафи.
още сънува.
още е в неговото happy place.
но аз съм будна и пак съм тук.
пак трябва да бягам.
от Неговите ръце, от които щом затворя очи не мога да се измъкна.
обличам се бавно, излизам на терасата, слънчева утрин, гледам го, сядам до него, продължавам да се обличам.
той се разбужда, протяга ръка върху бедрата ми.
и той сънува нечие чуждо тяло, от което се опитва да избяга.
в тази малка симпатична стая ние сме като съкилийници/свидетели/съучастници в престъпленията на любовта.
става, сънено включва компютъра и сяда.
прибирам една ябълка в чантата, разсеяна целувка и тръгвам доволна по улицата.
след няколко дни се качвам на мотор за първи път.
в един подлез той натиска газта рязко, душата ми слиза в петите, той си мисли, че ме е страх.
като всички онези женички, сядали преди мен на тази седалка.
всъщност си предствям как литвам от седалката и се размазвам на парчета.
представям си как кръвта ми попива в асфлата, а главата ми с каската тупва на предното стъкло на някоя баничарка.
и ми става леко.
точно както онзи мартенски ден, когато пътувахме за пловдив и ни спряха за превишена скорост.
докато в страничното огледало наблюдавах движенията му на диво животно, приближаващо се към смотаните катаджии, изведнъж в ума ми нахлу друга картина: смъртноуморен тираджия заспива на волана и отнася колата му, мен и всичките ни планове.
възмездието се стоварва и слага край на безумието, което ние нямахме сили да прекратим.